Припомняме ви я, защото е актуална и днес: Не мога и

 Припомняме ви я, тъй като е настояща и през днешния ден: 

„ Не мога и няма да бъда част от един свят, в който дамите се обличат като проститутки и излагат на показ всичко, което би трябвало да е съкровено и интимно. Свят, в който мъжете харесват това. И търсят това.
Свят, в който никой към този момент не мисли за понятия като чест и достолепие.
Свят, в който двойките бързо не помнят какъв обет са си дали, когато са се вричали един на друг…
Свят, в който дамите не желаят деца, а мъжете не желаят фамилии.
Свят, в който посредствени хора карат скъпи коли, купени с парите на бащите им, с цел да показват своя триумф. Който в действителност е непознат триумф.
Свят, в който бащите потискат синовете си, карайки ги да имат вяра, че не са способни да реализират нищо от това, за което мечтаят.
Свят, в който хората споделят, че имат вяра в Бог, само че без да се пробват да изживеят тази религия. Да живеят съгласно тази религия.
Свят, в който ревността е нещо, от което би трябвало да се срамуваш, а флиртът е естествен и здравословен.
Свят, в който скромността е минус, а не предимство.
Свят, в който синовете харчат парите на бащите си в нощни клубове, в които слушат безсъдържателна музика, до момента в който се наливат с алкохол.
Свят, в който девойките се влюбват тъкмо в такива момчета.
Свят, в който хората не търсят обич, а съвършен сътрудник. Свят, в който се приказва за независимост на избора, само че всеки, който направи избор, друг от този на останалите, се афишира за вманиачен.
Свят, в който хората поправят колите си, без да пестят парите си, само че не дават шепа лепта на някой нуждаещ се.
Аз отхвърлям да ходя по този път. Избрах различен. Избрах собствен. За страдание малко са хората, които желаят да вървят дружно с мен по него… ”